Да бъдеш осъзнат, е една от основните тематики при разглеждането на

Да бъдеш съзнателен, е една от главните тематики при разглеждането на нашата парадигма за живота. Това е част от фундамента за качественото ни битие – здрави и щастливи. Във времената, които доближават, осъзнатостта и връзката ни с всичко и всички, ще бъде повече от нужна, с цел да се приспособяваме към измененията, които настъпват на всяко равнище от нашето житие.

Прииска ни се да си припомним деветте селестински окровения, които звучат извънредно настоящо, повече от всеки път и ето ги и тях.

В последните 30 години, в човешката просвета се следи духовно събуждане. Достатъчно хора стартират да гледат на живота си като на духовно странствуване, в което нашият лидер са мистичните случайности. Първото признание се отнася до МИСТИЧНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, които стават в живота на всеки от нас.

Векове наред на тях се е гледало като на чисто стичане на събитията, в които не може да се открие никакъв смисъл. Лесно можем да разберем, че това не е по този начин, когато се обърнем обратно, към съдбовните обрати на нашето минало – по какъв начин сме живели и сме се формирали в фамилията, от което произлизаме, по какъв начин хората са повлияли върху началните ни ползи и избора на обучение и специалност, какви пътища са се кръстосали, с цел да ни доведат до това, които представляваме през днешния ден.

Второто признание

Второто признание ни оказва помощ да намерим по-широкообхватна позиция към света и да разберем значимостта на историческите събития, случили се досега. Едва в този момент започваме да осъзнаваме, че епохи наред сме съществували, потънали в ДЪЛБОК СЪН. Всеки, който един път е изживял „ селестински момент на озарение ”, се оттърсва от вкопчването в материалната сигурност и благоденствие.

Европейският подем стартира тогава, когато хората изгубват доверие, че църковните чиновници могат правдиво да им показват духовната действителност. Тогава те дават на науката опцията да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната, природата на индивида. И учените са се заели да изследват силите, които напълно до неотдавна се вярваше, че са движещи за нашата галактика.

Но загубата на доверие, провокирана от неуспеха на църковните чиновници, е основала надълбоко възприятие за екзистенциална неустановеност. Какъв е същинският смисъл на човешкия живот? И ето, че индивидът е почнал да се пробва да преодолее възприятието си за неустановеност, като е пренасочил вниманието си към друга цел – материалния прогрес. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот – най-малко до момента в който стартираме да разбираме истината за ДУХОВНАТА СИТУАЦИЯ, в която се намираме.

Третото признание

Постепенно започваме да откриваме, че Вселената в която живеем, не е напълно материална, а Вселена на динамична сила. Всичко съществуващо съставлява поле на сила, която можем да осезаем и почувстваме интуитивно. Още повече, че ние, хората, сме в положение да проектираме своята сила, като се съсредоточим в мечтаната посока – накъдето насочим вниманието си, нататък потича и силата, оказвайки влияние върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията, в нашия живот.

Със серия от открития, пръв Айнщайн, слага въпроса за предвидимостта на Нютоновата галактика, която съставлява голям брой твърди тела, които си взаимодействат, по тъкмо избран метод. Айнщайн обръща целия този мироглед за света, с главата надолу. Той демонстрира, че МАТЕРИЯТА, в последна сметка, не е твърда, а в реалност ПРЕДСТАВЛЯВА СВИТА до огромна ПЛЪТНОСТ и ПОЛУЧИЛА ФОРМА – ЕНЕРГИЯ.

Всички открития на Айнщайн, със същата мощ, трансформират старите възгледи за света. ВРЕМЕТО не е непрекъсната големина, то е релативно и ЗАВИСИ от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните проучвания, в региона на физиката, са довели до откриването на частици, които се явяват на две места по едно и също време, или изчезват и се появяват още веднъж, тук-там.

Четвъртото признание

Често хората се откъсват от великия източник на сила, за нашите енергийни системи и се усещат слаби и несигурни. За да се сдобием с сила, в такива случаи, ние сме подготвени да манипулираме, или наложително да привличаме вниманието на другите, с цел да черпим сила, от тях. Когато успеем да реализираме власт над тях, усещаме прилив на сили, само че незабавно щом загубим въздействие, още веднъж отслабваме и оставаме още по-изчерпани, тъй че се постанова да водим борба за възобновяване на отнетата сила.

Съперничество и битка за оскъдната човешка сила – това е повода за всички КОНФЛИКТИ сред хората. На всеки от нас е познато прекарването, в което някой човек се пробва да урони нашето самочувствие и убеденост в това, което знаем и можем, с цел да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчим против сходно държание, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, незабавно пораждат неразбирателства, които, постоянно, е мъчно да бъдат позволени.

Петото признание

Чувството на неустановеност и експанзията престават, когато почувстваме ВРЪЗКАТА си с Божествената сила, в самите нас, връзка, за каквато приказват мистиците, от всички религиозни обичаи. Усещане на светлина, прилив на жизнеспособност и непрекъснато възприятие на обич са измеренията на тази ВРЪЗКА. Ако тези измерения участват, значи, че ВРЪЗКАТА е действителна. Ако ли не, единствено се претендира за нея.

Мистиците са оставили описания на самото естество на това прекарване на ВРЪЗКА с БОЖЕСТВЕНОТО и са ни дали някои точни критерии, по които да съдим за личните си опити. На първо място, те описват за подобен прилив на жизнеспособност, че като че ли човек внезапно стартира да усеща, че „ не стъпва само че тази земя ”. Съществуват и свидетелства, че някои мистици даже са левитирали, по време на тези положения на възторг.

Друг индикатор, е възприятието на еуфория, наслада, нравствен мир, независещ от съответната житейска обстановка, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво користолюбие, към земните неща. Освободен по този начин, че човек работи и твори, по съвест.

И най-после – възприятието на ЛЮБОВ е най-често описваната характерност на същинската вътрешна ВРЪЗКА с БОЖЕСТВЕНОТО. Преживяването не се състои в това, да си кажеш, че обичаш, или би трябвало да обичаш. То е фактически положение на ЛЮБОВ. При това, постоянно е бивало завалено, тъй като ние сме привикнали да мислим, че човек би трябвало да има обект на своята обич, с цел да обича. Ние обичаме своя избраник, или избраница, детето си, родителите си, или даже някакъв тип предприемчивост. Но мистичното положение на ЛЮБОВ е ЛЮБОВ, като непрекъснато общение, с Бога.

Шестото признание

Колкото по-постоянна е ВРЪЗКАТА ни с БОЖЕСТВЕНОТО, толкоз по-ясно осъзнаваме тези моменти, когато губим ВРЪЗКА, нормално под въздействие на някакъв стрес. В сходни мигове, сами можем да установим, по какъв метод ИЗСМУКВАМЕ ЕНЕРГИЯ ОТ ДРУГИТЕ.

Когато си дадем ясна сметка за личния си способ на манипулиране на останалите хора, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна ВРЪЗКАТА си с Божествения Първоизточник. Това ни оказва помощ да открием самостоятелния си път на развиване, в живота и своята духовна МИСИЯ – какъв може да бъде нашият ЛИЧЕН ПРИНОС – за ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ на света.

Когато открием и преживеем ВЪТРЕШЕН КОНТАКТ с ИЗВОРА на Божествената сила, в самите нас, ние започваме остро да усещаме тези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става, нормално, в моменти на стрес, когато се усещаме изключително несигурни и ни се коства, че се постанова още веднъж да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.

Седмото признание

Когато разберем каква е нашата ЛИЧНА МИСИЯ, даваме нов подтик на хода на МИСТИЧНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, който ни води към нашето СЪДБОВНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ. Първоначално, сме изправени пред проблем, който би трябвало да разгадаем, при което стартират да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които нормално идват, по силата на СИНХРОННОСТТА, от някой човек.

Когато открием един път “истината ”, която сме пристигнали да кажем – нашето лично обръщение за смисъла и предназначението на човешкия живот – при нас все по-често стартират да се демонстрират мистични съвпадения, явленията на СИНХРОННОСТ.

Когато открият своята МИСИЯ, някои от нас биват подтикнати да сменят специалността си. Други откриват, че са навръх това място, което им разрешава да предадат на хората своята истина. Трети не престават да практикуват своята специалност, като по едно и също време следват духовната си МИСИЯ, като предопределение.

Но без значение на какъв стадий от развиването си се намираме, безусловно ще установим, че деянията на СИНХРОННОСТ, в живота ни, имат директно отношение към това до каква степен следваме личната си МИСИЯ.

Осмото признание

Ние сме в положение да предизвикаме по-активното проявяване на ПЪТЕВОДНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, в нашия живот, в случай че ИЗДИГНЕМ своето СЪЗНАНИЕ, по метод, че да повишим НИВОТО на СЪЗНАНИЕ и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да поставяме специфични грижи, да не загубим вътрешната си връзка с Божествения Първоизвор на сила, изпадайки в сантиментални увлечения.

Много резултатна може да се окаже работата в група, когато всички насочат сила, към всеки един от групата, тъй че да се повдигне НИВОТО на неговото СЪЗНАНИЕ. За децата, е от изключително значение, да им бъде отдавана сила непринудено, с цел да порастват с възприятие за сигурност и да се развиват вярно.

Когато съзираме хубостта, във всяко лице, ние издигаме НИВОТО на СЪЗНАНИЕ на близките, давайки им опция да се проявят, в тяхната най-мъдра същност, като по този метод усилваме възможностите си да чуем, от тях, нещо значимо, в смисъла на СИНХРОННИТЕ ПОСЛАНИЯ.

Деветото признание

Докато всички ние се развиваме в посока на цялостното реализиране на ДУХОВНАТА си МИСИЯ, софтуерните средства за обезпечаване на съществуването ще станат изцяло автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху СИНХРОННИЯ ПРИНЦИП на ДУХОВНО РАЗВИТИЕ.

Това РАЗВИТИЕ, ще помогне на хората да доближат все по-високи ЕНЕРГИЙНИ НИВА и СЪСТОЯНИЯ, до момента в който най-накрая, нашите ТЕЛА се ТРАНСФОРМИРАТ – в ДУХОВНАТА си ФОРМА и ОБЕДИНЯТ това измерение, на съществуването, с измерението на отвъдния живот, поставяйки, по този метод, КРАЙ – на цикъла на раждане и гибел. “

Из „ Селестинското знамение “ на Джеймс Редфийлд